JuSt LeT U DrEaM
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
АРХИВ
РОУЛПЛЕЙ ЛИСТ
Гласувайте за форума:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП RealTop.net
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 120, на Пон Ное 05, 2012 8:15 pm
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
CalendarCalendar

Share | 
 

 ***ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО***

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
И Те Уон

avatar


ПисанеЗаглавие: ***ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО***   Вто Юни 25, 2013 6:15 pm

Благодаря на всички, които ще отделят няколко минути от живота си, за да прочетат написаното :)


ТЕ/матично синьо


Лица, пламнали от страст: морни, потни, в екстаз. Очи, горящи като въглени: замъглено сини, трепетни, пленяващи. Устни, нашепващи омайни клетви: търсещи, откликващи, отдаващи. Ръце, вплетени във вечността: искащи, даващи, желани. Тела, така близо, сякаш са едно: жарки, разпалени, жадувани. Души, свързани много отпреди този живот: обичащи, тръпнещи, вечни…


Още от ученическите години, стоенето настрана от останалите бе като специалитет. Беше си аутсайдер. Нямаше омраза от страна на другите, просто се разминаваха по коридорите, сякаш не се забелязват. Нямаше дори съжаление към тази персона. Тя просто бе част от пейзажа, декор от задния план. Учеше много, но успехите преминаваха незабелязано. Кротко седеше на чина си и отбягваше ловко натрапниците, възползващи се от трупаните през годините знания. До момента, когато в живота който живееше, като слънчев лъч не прониза мрака това луничаво лице. Всъщност думите бяха прекалено слаби, за да опишат хаоса, който бе преди в душата. Странно, но човек не знае какво му липсва, докато не го намери. После разбира, че не може без него и се замисля как е живял досега така. В сърцето се запали пламък, а името така ярко засия, че този човек заживя завинаги там.


Страстта бушуваше все така, както първия им път заедно. Тяхното запознанство припали отведнъж чувства, за които на крехката си възраст тогава не знаеха, че са способни. Не можеха и да разгадаят. Намериха се още в училище, но трябваше да минат още шест години, за да станат нещо повече от приятели. Но те устояха, тогава когато, никой не вярваше в тях, тогава, когато всички ги отричаха и заплюваха. Любов ги заплени. Толкова възвишена и дълбока, каквато повечето хора никога не съумяваха да си представят.

Пръстите им се вплетоха търсещо в едно. Нечии устни, жарки като слънцето се спуснаха без свян надолу към извивката на шията. Порядъчно дълго се забавиха там, докато до ушите на притежателя им не достигна стон на дълго потискано доволство. Само че, изразът на екстаз бързо се превърна във вот на протест, когато устните доставящи удоволствие оголиха своето оръжие, оставяйки рязко и без предупреждение следи от зъби. Инстинктивно фигурата се размърда и надигна припряно. И в същия този миг бе придърпана и прикована отново долу. Допирът на пръсти предизвикваше онова вълшебство, присъщо и сравнимо само с божественото. Потресаващ копнеж, изпепеляване на сетивата, отмала, замайваща опияненост, граничеща с незнание за време и място, но с такова свръх усещане за близост, каквото не биха могли и учените да обяснят.

Усещането за взрив се преливаше от единия в другия, запазвайки така, иначе блудната им мисъл. На големи дози между тях преминаваше приковаващо, пристрастяващо силна страст и всяка капка в повече бе способна да доведе до крайна лудост от наслада, сравнима само с дверите на Рая. Бяха като течна лава.

Извади кубчето лед измежду белите си равни зъби и го хвърли зад гърба си. Заспуска се надолу, а влажните, студени устни, трепетно караха тялото отдолу да потреперва в сладка агония за още. Изгарящата нужда сложи край на волностите на мъчителя и той бе властно претъркулен. Треперещите пръсти погалиха широкия гръден кош, плочките, пробягаха за секунда по върховете на гърдите и се спряха на колана. Припряно и трескаво, дивашко дърпане.

- Никога не те е бивало в това - тих, гърлен смях, с дрезгава нотка, която винаги предизвикваше особен тик на вълнение в половинката му, нещо което смяташе за много сладко. Ръката отмества другите две и се заема сама да изпълни желанието. - Защо винаги припираш така? - Погледът му бе лениво премрежен, като на лъв след вечеря, но това бе измамно. Той тепърва щеше да се гощава. Отмахна голям тъмен кичур коса от лицето пред себе си. Искаше да вижда тези атлазени очи, в които гореше син огън.


Веселието, бохемството, известността, непокорството винаги бяха спътници в живота на тази личност. Другата страна на една монета. Център на внимание, душата на компанията, ураганна стихия, вечната широка усмивка, безбройните лунички, чипото, палаво вирнато носле.

Как се намериха тези двамата? И досега продължаваха да се чудят. Разбираха се без думи. Противоположностите им ги караха да се допълват. Скоро всеки знаеше какво мисли, и как ще реагира другия. Характерите им се напаснаха, придобивайки черти от тези на партньора.

Хората смятаха, че дивотата, приказливостта правят него силния в дружбата, но всъщност доминантата бе тихата и затворена личност. Тя подчиняваше само с поглед, покоряваше само с трепването на устните си, но това подчинение бе желано като ''малка, сладка смърт''. И на двамата тази игра им доставяше удоволствие. Такава бе тяхната любов.


Ръцете им се движеха плавно като криле на птица, леко и грациозно, предизвиквайки пожари по кожата. В този екстаз на тела и души думите 'обичам те' летяха и попиваха в сърцето, а дъхът от произнасянето им прошепнати на ухо в сумрака изпълняваше странна магия.

Последно кратко, плитко вдишване и телата застиват изнурени, сякаш за вечността, но после продължаваха да потреперват от насъбралата се възбуда, докато накрая омаята ги правеше неспособни да се движат, а само едва забележимо да се отъркват едно в друго, предавайки си последни трепети на изживян копнеж.


Такива бяха те, вечните противоположности, изпепеляваща любов, един живот, две тела: Щефан и Краус.


КРАЙ




Пътят и истината, и животът


На спирката съм. Както винаги съм там 2-3 минути по-рано. Горещо ми е. Едва се домъкнах до тук. Май съм на път да получа топлинен удар. Облягам се на оградата. Въпреки умората и учестеното си дишане знам, че дори и в момента позата, осанката ми или нещо друго, излъчва необикновена сила и кара останалите хора да поискат да ме покорят и достигнат. Да се преборят за вниманието ми. Защо? И до днес не знам. Аз съм тиха затворена личност, понякога апатична. Може би заради агорафобията ми(страх от тълпи), гледам да стоя по-настрани от другите, но не мразя хората, напротив. Опитвам се да не ги забелязвам единствено когато са много, защото имам чувството, че пространството се смалява и въздухът внезапно свършва. Не питайте как ходя да чакам на опашки, но кагато се свлечеш пред очите на всички, изведнъж се оказваш първи в редицата.
Сега стоя и примижавам. Къде е проклетият автобус с климатика? Мразя да се потя, а имам чувството, че всяка пора в моето тяло прави точно това в момента. Дори клепачите ми се потят. Ще откача! Лепкавото чувство нараства. Устните ми се напукват и дишам плитко и насечено с полуотворена уста. И тогава я видях. С черна рокля, руса коса. Зрението ми в далечината не е добро, а и жегата изкривява чертите, но приличаше на ефирно видение. Походката й бе лека и сякаш не й костваше ни най-малко усилие. Тя буквално се носеше в този зной и сияеше.
Що за жена бе това? От нея лъхаше една увереност, равна на моята и за момент ми се прииска да ги съпоставим. Тя също ме усети. Сега бяхме като два хищника, дебнещи се в джунглата. Странно нещо са това феромоните. Не бързаше за никъде. Интересно! Дори забави крачка, въпреки че вече закъсняваше за автобуса.
Затворих очи и вдигнах глава, за да погали вятърът мократа ми шия. Всички дрехи ми пречеха. Защо Адам и Ева са съгрешили, за Бога!? Как добре щеше да ми бъде с едно смокиново листенце сега. Знаех, че тя ме гледа. Отдавна ме е преценила. Иска да избяга, но не може да се откъсне от моя досег. Нещо невидимо я задържа. Ядосва се, че не й обръщам внимание, но и се радва, защото се страхува от мен. В нея се борят желания различни от преди и тя не може да реши кое да надделее.
Тялото й е сочно като узрял плод. Има си от всичко точно където трябва, а роклята дяволски добре показва това, без дори да е разголена. Жегата определено не ми действа добре, щом си мисля подобни работи. Дочувам идването на автобуса, лъхва ме горещата вълна и в този момент усещам парфюма й. Стомахът ми се присвива импулсивно, пращайки тръпки по гърба ми. Краищата на роклята й съвсем преднамерено се отъркват в голите ми ръце, пращайки още един сигнал. Всичко в мен крещи: БЯГАЙ! И в този миг срещам очите й. Тогава моето синьо се претопи в нейното зелено.
***
Миришеше ми на урина, но това бързо изчезна с първата й целувка която опари врата ми. Тогава у мен бегло още подскачаше споменът за шофьора, който изчака изнервено няколко секунди, учуден, че не се качваме. Като под хипноза наблюдавах как тя потъва към пристройките на тоалетните. Не ми оставаше нищо друго, освен да я последвам, оставяйки шишкото зад волана с неговото чудене. Не останах по-назад. Пръстите ми потънаха в меката, сочна плът на гърдите й, попила аромата на лавандула. Сетивата ми се опияниха и в мен се надигна едно особено чувство, нямащо нищо общо с думата апатия. Стонът й, когато гърбът й доста рязко бе прилепен към стената само ме накара да я надигна леко, за да достигне моята височина и да вкуся от тези розови устни. Коляното ми между нейните две също усещаше прохладата на стената отсреща. Карираната риза, която обожавах почти бе останала без копчета. Ужас! Майка ми пак щеше да откаже да я зашие. Вече усещах почти нацяло хладината, понеже партньорката ми явно бе достатъчно щедра да я сподели, разменяйки си местата. Завъртях я отново рязко към умивалника и я обърнах с гръб. Разтегливите презрамки не бяха никакъв проблем да видя гърбът й и малката бенка която вече обожавах, малко под едната й лопатка. Заслизах целувайки прешлените надолу, откривайки ръба на червените бикини. След малко щях да знам дали е истинска блондинка. Ръцете ми се порадваха на малкия й стегнат за*ник. Късметлийка, а дори не тренираш, помислих си, познавайки разликата. Коремът й също бе хубав, но сега не бях жури на турнир по боди билдинг, не че някога ми се е случвало, де. Отново обхванах гърдите й и се притиснах в нея, оставяйки й смучка. Тя измърка доволно, забравила къде се намира и все още не осъзнаваща докрай какво я очаква в нашия малък експеримент. Предизвикателството й бе прието без дори да се замисля.
Забравила първоначалните си страхове, тя отдавна беше покорена. Не ми беше равна. Жалко! Но ми бе симпатична, затова продължих играта. Исках да видя уморената й усмивка накрая. Все пак не бях егоистична натура. Обичах да доставям удоволствие, а междувременно щях да продължа да търся човека, който ще покори мен и знаех, че един поглед щеше да ми бъде достатъчен, за да разбера кой точно е той. Сутиенът също червен отдавна се валяше на пода в нещо, което не исках да разбирам какво е. Явно и нея хич не я интересуваше, понеже гледах как зачервеното й лице с едно доста сладострастно изражение се повдига към тавана. Показалецът ми се отправи към тези малки устни и в следващия миг усетих натискът на зъби върху него, понеже в същия момент, аз захапах рамото й. Не исках да усещам тези огромни червени нокти върху гърба си, които вече бях на мнение, че бяха червени не само от лака, но ми се наложи, когато няколко минути по-късно я накарах да седне върху седалката на една от кабинките.
М-дам, наистина беше блондинка и тези няколко косъмчета там й отиваха. Намерих това за сладко. За пореден път се самоубедих, че нещо не съм добре. Секунди по-късно с глава между краката й, които се канеха да ме удушат се замислих, че спокойно можеше да замести сирената за биене на тревога в града. Да, какви неща си мислят хората в моменти като този. Вече казах, че си мисля, че не съм наред, нали? Пет минути по-късно напуканите ми устни още усещаха нейния сладникав вкус когато го споделих с нея. Езикът й лениво се заигра с моя, а после гризвайки за последно ухото ми се разделихме. Трябваше да хвана следващия автобус. Като всеки средностатистически мъж трябваше да бъда доволен от признанието което получих днес, нали? Само, че имаше един проблем…
***
-Анна, Анна, ставай момиче! Лекциите вече свършиха. Пак проспа всичко! - Надигнах се и се вгледах сънено в овалното лице на приятелката си. Гърбът ме болеше, беше ми горещо и инстинктивно облизах нацепените си устни. Бяха приятно сладникави.
***

Чаках на спирката вече пет минути. Пушех, а жегата се промъкваше все така безмилостно в порите ми. Стоях със странно изражение и си мислех за пътя, който изминах от университета до тук. Заглеждах се във всяка руса, която видех и усещането беше специфично.
Усетих смътно чувството, че ме наблюдават и в следващия миг пред погледа ми се развя море от руси къдри. Вдишах някак познат аромат и горещ дъх опари врата ми.
Да ви разкажа ли и останалото? Е, може би някой друг път. Само ще кажа, че понякога откриваш човека от втория поглед.


КРАЙ
Върнете се в началото Go down
 
***ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО***
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern adventure RPG :: Странични занимавки :: Лични изяви-
Идете на: