JuSt LeT U DrEaM
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
АРХИВ
РОУЛПЛЕЙ ЛИСТ
Гласувайте за форума:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП RealTop.net
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 120, на Пон Ное 05, 2012 8:15 pm
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
CalendarCalendar

Share | 
 

 Задната веранда

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ин Стефани
The Mistress
The Mistress
avatar

Местожителство : Чикаго
Scorpio Dog

ПисанеЗаглавие: Задната веранда   Пет Ное 04, 2011 10:31 pm



Върнете се в началото Go down
http://elemental-witches.forums.lu
Дарън Трент
Елемент - Вода
Елемент - Вода
avatar

Местожителство : Чикаго, САЩ

ПисанеЗаглавие: Re: Задната веранда   Нед Ное 11, 2012 10:47 am

Оказа се тук. Отново погледна бележката, присвивайки очи срещу нескопосания дребен почерк, почти сливащ се със стария папирус. Че кой още пишеше върху толкова извехтяла и пожълтяла хартия? Щеше да е далеч по-правдоподобно, да речеш, че някой я използва за след тоалетни нужди. Хъх, ама кой да е толкова креативен? И все пак очевидно краката го бяха довели до точното място. Помещението, към което таеше любезна омраза. Но това бе изцяло личен въпрос и вероятно ако не съществуваше, то момчето спокойно би си признало, че тук атмосферата е най-приятна, може би след тази в зимната градина. Всеки път, щом бе тук обаче, в главата у изплуваха разбъркани моменти от различни дни и часове на денонощието. Нещо като различни парченца, от различни пъзели. И дори да бе невъзможно да сглоби повечето, през тялото му преминаваха достатъчно емоции и всякакви видове остри бодежи, че да не бъде съвсем на себе си. Към това се прилепяше плътно и фактът, че съвсем скоро виновникът за състоянието му щеше да се появи в реално време, а до тогава последните думи от бележката му щяха да се подиграват на русокосия вицепрезидент. Тази дума, вицепрезидент, не му отиваше особено. Вярно, че бе отговорен и почтителен, отговаряше на изискванията за този пост в Сборището, ала неотдавна намери своята слабост, тази, която бавно го унищожаваше. И вече не бе уверен в себе си, или в нещо друго. А положението изглежда не бе никак цветущо, тъй като миналата нощ Стефани бе провела един кратък разговор с него, в който му съобщи, че скоро се оттегля от поста си на главнокомандващо лице и го прехвърля на него. Дори не успя да изтръгне отговор от нея, който да обясни защо е това внезапно решение. От тогава се чувстваше още по-отпаднал и безполезен. Как така щеше да е президент? Не искаше това повишение. Не беше щастлив. Върхът на айсберга се оказа персоната, която ще аз мести неговия пост...И с която де факто щеше да е принуден да се среща още по-често и да обсъжда още повече работи. Чувстваше, че всичко е реалност, ала същевременно копнееше да е просто брутален кошмар или духът му да е прокълнат с някакво заклинание. И тези варианти бяха съвсем възможни, нали?
По логиката на мислите му се появиха и опасенията, че причината да го повика тук сега бе именно настоящото повишение и на двамата. Да, сега вече официално щеше да има причина да ликува. Нямаше да мине и ден, в който да не му натяква, че едно проклето повишение ги свързва. Но и това не беше ясно, може би бе намислил още по-коварен начин да измъчва Дарън, а сега имаше и очевидно оправдание да го прави. По дяволите.
Дъхът на момчето се учести и той подпря длани на облегалката на мекия диван в мръсно бяло. Светлинките от запалените свещи се замъглиха пред погледа му, ставащи все по-меки и неясни. Пръстите на дясната му ръка се свиха, измачквайки пожълтялата хартия в ръката му. Измежду зъбите му се откъсна немощно, тихо ръмжене, бързо деформирало се в жалко измънкване. Защо трябваше да е така? Защо точно онзи ненормалник трябваше да е негова слабост? Защо бе толкова безпомощен пред него? Беше жалко и неприемливо. Блондинът за миг затвори очи и въздъхна шумно, поклащайки глава в двете посоки. Трябваше да се вземе в ръце. Трябваше...
Наред с всички останали различия, между тях двамата цареше един пълен конфликт на съвремие и средновековие. Лудият все още носеше странни износени парцали, но не бе в компетенцията на Дарън да анализира от кой век ще да са останали. От своя страна стилът на русокосия индивид биваше наричан по всякакви обидни начини, някои цивилизовани, други - не съвсем. Беше налудничаво забавно само да си представиш отношенията им. А начинът по който Дохърти го тормозеше - варварски, жесток и възмущаващ. И все пак бе непонятно защо след първия път, ставаше все по-трудно на Дарън да се съпротивлява срещу прилаганите върху него мъчения? Като че ли..губеше волята си, а с нея и всичкото желание, и се оставяше в негови ръце. Тези ръце бяха..сякаш колкото отблъскващи, толкова и притеглящи. Не бе добре обяснимо от гледна точка на логиката. Ала го мразеше. Мразеше името му, мразеше вандалската му същност, мразеше всичко свързано с него. Поне това можеше да види със сигурност, а и бе убеден, че чувствата бяха взаимни. Но не смяташе, че разбира причините, поради които звярът се занимаваше с него. Всъщност, дори не знаеше какви са те. И ако можеше да е още по-прецакан от сега, здраве му кажи.
Върнете се в началото Go down
Галагър Дохърти
Елемент - Земя
Елемент - Земя
avatar

Местожителство : Чикаго, САЩ

ПисанеЗаглавие: Re: Задната веранда   Пон Ное 12, 2012 6:54 pm

В кухненското помещение продължаваше да цари мъртвешка тишина, сякаш след "връхлитането" на мага вътре, той с един замах публично бе заклал четиридесет овце, триста и петдесет глигана и още толкова крави. А след това ги бе сервирал на гостите и останалите присъстващи същества в помещението, съвсем сурови и..кървави? Добре, наистина не го интересуваха зяпналите уста на околните, но едно нещо започваше да го изнервя. Защо свинските ребърца нямаха лют сос? Все още се въздържаше да попита кой бе готвачът, приготвил ги, при това не заради друго, ами за негово собствено добро, затова просто реши да зареже порцията "смешни" ребърца и да подхване говеждото. Вярвате ли в сказанието, че усещаш когато някой те гледа наистина втренчено, или поне тялото ти проявява странични ефекти от това? Е, имаше някой, окото не вярваше и не го интересуваше, докато на с малко не се задави с говеждо и не започна да хълца като обезумяло магаре, погълнало вкиснат фасул.
- Костенурка предложила на заек да се надбягват до вкъщи..И кой залагате, че победил? - измежду неспирното хълцукане, мъжът в средновековни дрехи като че ли зададе въпрос на аудиторията онемели зрители, някои от които едва сдържащи смеха си. Останалите вероятно продължаваха да се питат що за чудо е откъснало прочутия Дохърти от ресторантите, в които прекарва половината от деня си, и го е накарал да вечеря точно в тази кухня? Всъщност отговорът беше прост, но също толкова незначителен, че да бъде обсъждан или дори споменавам. До тук с времето за реклама.
- Заекът, естествено. - отвърна високопоставената лейди Глория, същата онази червенокоса персона, разхождаща се винаги с рокля от бароков стил и очила за опера. Между впрочем тя непрестанно изтъкваше, че двамата с Дохърти имали нещо общо, в което мъжът виждаше напълно едностранни измислици на оглупял женски мозък и едно отдаван опустяло и отчаяно женско сърце. Дори не я съжаляваше, поради простата причина, че това чувство бе искрено губене на време. Не че нямаш достатъчно хора около нея, които го правеха.
Всички погледи предпазливо се насочиха към лейди Глория, която очакваше всички да последват примера й, както ставаше предните няколко пъти. Ала за огромно нейно съжаление, всеки избра другия отговор, освен разбира се скъпоценните й приближени "приятелки", които й помагаха да не бъде публично злепоставяна, а в нейно отсъствие се перчеха наляво-надясно с поръчковите й тоалети. Бе наистина забавна картинка. Можеше да има толкова заблудени личности, че да се смееш със сълзи, ако си от по-чувствителните.
Веднага щом приключи с говеждото си, едрият мъж се изправи от дървената пейка, заместваща обикновените столове за хранене, и сетне се приближи към лейди и компания. Съвсем необезпокоявано, извади кърпичката от сакото на иконома й, за да избърше седите от храната по устните си, след което я сгъна и отново прибра на първоначалното й място. Дойде ред да отправи вниманието си към дамите.
- Костенурката. - промълви той с бегла, триумфална усмивка, защото макар да бе ежедневие, все пак за пореден път бе победил безнадеждно въздишащата по него лейди Глория.
- Дългът ти се увеличава... Май скоро ще се наложи да минеш през трезора ми.. - отбеляза леко закачливо той и смигна, като след миг срещна ослепителните шарени пайети, разпръснати в редици по облеклото на червенокосото създание. Господи, днес роклята й приличаше на досущ крадена от някоя циганка, част от крайпътна група улични музиканти.
- Хубави лампички. - вметна той, ухилвайки се насреща й, след което я подмина като крайпътен знак, сякаш никога не бе спирал поглед върху подобна на нейната особа.
Изведнъж пред него изникна напомняща светлинка, благодарение на която мъжът си спомни за уговорката му с онова момче..Или..трябваше да го нарича "господин Президентът"? В интерес на истината не можеше да се засмее при това определение по негов адрес. Може би щеше да го направи, ако на негово място стоеше безмозъчната лейди Глория, но тя бе отдавна свършена тема. Сега единственото важно нещо за Дохърти, (а важните неща за легенда като него бяха наистина малобройни), беше предстоящата забава с хлапето. Като изключи непонятните му представи за "стил" и "свят", останалото бе наистина забавно и сякаш изпълваше Галагър с невиждана до сега енергия. Фактът, че алкохолът не му понасяше (въпреки е изглеждаше точно обратното) и след няколко чаши червено вино бе извършил греховно падение с русокосия, както и последвалия от това факт, че другия от своя страна не се бе съпротивлявал особено и го бе приел като съвсем съзнателна и умишлена постъпка..Всичко това караше мъжът да се връща отново и отново към същото, дори само за да види докога Трент ще се съпротивлява и възприема ставащото като "нов вид варварско изтезание". Беше вълнуващо. Сякаш русокосият маг смяташе, че бива издевателствано върху него, за да може Дохърти да се добере до секретна информация, която само той знаеше. Изглеждаше досущ като някоя явна мистерия, а всяка загадка трябваше да бъде разгадана до основи. За първи път през живота, или обезсмисленото му, безинтересно съществуване, Звярът бе намерил дългоочакваната си плячка. Дарън Трент. Внезапно придобитата връзка с това момче като че докарваше живецът, наблюдаван в последно време у Галагър. Ала той не се тревожеше за тези подробности,дори спокойно можеше да обясни защо именно той бе инициатор на издевателствуването върху младия маг. От части това се уповаваше на алкохола, който бе погълнал онази вечер, а останалия процент вина лежеше върху природните догми, които безусловно твърдяха, че между магьосници с елементи вода и земя като нищо можеше да възникне сексуално привличане. И то за неопределен период от време. Ето защо неоспоримите истини омекотяваха положението, или поне така бе за Дохърти, който както винаги просто се радваше на новата си тръпка и в момента тихо пристъпваше иззад примамливата си жертва.
- Какво е това отношение към собственоръчно написаната ми бележка? - измърмори тихо, изимитирайки нотка на разочарование. Защо ще му пука за бележката, след като не му пукаше за далеч "по-важни" неща?
- Сега, нека минем по същество. Трябва да отпразнуваме повишението ти... - за миг прекъсна мисълта си, прокарвайки грапавия си език по бялата кожа на врата на момчето. Ароматът току-що изяденото говеждо се разнесе леко и плавно във въздуха. Русият направи примерна гримаса на отвращение. - ...както и моето. - довърши и непринудена лукава усмивка цъфна върху лицето му, чиято брата бе отново леко набола.
В мигът, в който хищникът отново повтори обичайната процедура, някак проверяващо пъхайки големите си изваяни пръсти под чуждата блуза - поредната жестока гавра с модата, слабото тяло на мага отново затрепери като отронен есенен лист. Усещайки как става безпомощен, другият незабавно опита да избяга всевъзможно най-далеч от своя тиранин, ала инициативата се оказа повече от невъзможна. Силната мъжка ръка на Дохърти го събори върху семплия мек диван, а амо секунди по-късно вече се плъзгаше по млечната кожа, подаваща се изпод разкъсаното парче плат върху жертвата.
- Какво си помисли, че ще обсъждаме нещо ли? Това не е ли прекалено скучно занимание, мм? Не се празнуват така подобни поводи, като днешния.. - и преди да докара въпросителната си нотка, помещението бе огласено от стон на блажено удоволствие, едва успял да се изтръгне измежду устните на Дарън. О, това..толкова ли му харесваше? Да, защо ли го установяваше чак сега и то с такава почуда..Беше повече от очевидно, въпреки безкрайните упорити опити на блондина да го прикрие. Изглежда копнееше да изживее отново тези мигове. Четеше в очите му, наред с безкрайната му омраза към Галагър, която неспирно радваше адресанта й.
Хмм,хмм, защо ли оплакваха съдбата си онези, които най-много я желаеха и само си просеха това, което им му се случва? Тази мисъл бе може и най-великото философско нещо, измътило се в мозъка на Дохърти.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Задната веранда   

Върнете се в началото Go down
 
Задната веранда
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern adventure RPG :: Роулплей терен :: Чикаго (САЩ) :: Сборището-
Идете на: