JuSt LeT U DrEaM
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
АРХИВ
РОУЛПЛЕЙ ЛИСТ
Гласувайте за форума:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП RealTop.net
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 120, на Пон Ное 05, 2012 8:15 pm
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   
CalendarCalendar

Share | 
 

 Околието

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ин Стефани
The Mistress
The Mistress
avatar

Местожителство : Чикаго
Scorpio Dog

ПисанеЗаглавие: Околието   Съб Ное 12, 2011 11:55 am



Върнете се в началото Go down
http://elemental-witches.forums.lu
Кен Со-Уон
Човек с дарба
Човек с дарба
avatar

Местожителство : Сеул, Южна Корея

ПисанеЗаглавие: Re: Околието   Съб Сеп 15, 2012 5:14 pm

Мммм, каква свежест. Приятно, щеше толкова приятно.
Влажният въздух ласкаво галеше сетивата на корееца, разхождащ се с мудни крачки по оросената трева. Преди няколко часа беше преваляло и сега времето се очертаваше да остане все така мрачно - точно както Со го обожаваше. В такива моменти, когато нямаше досадно слънце което да ти пречи да виждаш всичко наоколо, той просто не можеше да спре да се любува на заобикалящата го природа.
- Ааах, прекрасно е. Как ми харесва! - възкликваше в захлас, докато с ръце зад гърба си фокусираше всяко дърво през което минаваше, заедно с компанията си. Придружителят му беше една от многото властни фигури в Червената азалия, а наред с в всичко и един от много му доверени хора, които за нищо на света е биха си помислили да направят нещо зад гърба му. Вярно, едва ли бе за вярване, но онези, които господин Кен подбираше бяха съвсем наистина бяха така лоялни и просто нямаше начин да се обърнат срещу него. Никога. Каквото и да ставаше. Затова на Со-Уон му се носеше завидната слава, че е човек, който знае повече за другите, отколкото и те самите знаят за себе си. Някак винаги успяваше да проникне в тях, да им направи един бърз и сто процента точен анализ още при първата среща и да се убеди дали наистина заслужават вниманието му. Почти всички членове на азалията, с които се бе срещал лично, бяха преминали през един такъв тест, но наистина малкото тях сега можеха да се похвалят с това, че изпълняват пряко желанията му. Желанията му не като на някакъв богат човек, а като на един истински лидер в една истинска терористична организация. Всеки отлично знаеше, че Кен Со-Уон винаги действа в името на общото благо. И никой до сега не бе оплакал. И не можеше, нямаше никаква причина. Не че дори да имаше, този някой би се осмелил да се опълчи точно на този лидер. Това бе най-големият абсурд в света. Защото Кен буквално представляваше корейското силно присъствие в Червената азалия. Дори можеше да се кажи че от части надминаваше по власт всички останали лидери, представляващи участието на останалите страни в организацията. Лидер от никоя друга народност не бе успял да постигне това, този напредък, който почти с един замах бе направил Со-Уон. Този факт се признаваше от всички участници и им служеше за пример при измислянето на ефективна и силна тактика за действие. Ала въпреки всичко това, другите лидери все още не бяха признали официално мощта на корейското присъствие и все още опитваха да го контролират, или да му оказват натиск. Това се дължеше на факта, че за сега корейските опитни членове в организацията бяха наистина малко. За жалост броят им намаляваше, което от части се дължеше на онази противна корейска организация за борба с тероризма. Преглеждайки последните събития, които се бяха случили, заедно с покриването на смъртта на президента...Кен бе стигал до едва тактика, която искаше да приложи възможно най-скоро. Дори...веднага.
- Знаеш ли...тук има твърде малко дървета. И при това почти всички са еднакви. Би било добре, ако са повече от тези в градината на онези смешници. Да, наистина. Нека попълним всяко празно пространство от земята с наши дървета, какво ще кажеш? Високи, издържливи при всякакви условия, смели, корави и...най-важното за едно дърво - лоялни. - мъжът за миг се спря и загледа към аудиторията си от дървета, които реално му се сториха доста на рядко.
- Лоялни?
-Да, лоялни. Какво ще рече това? Всяка дърво трябва да обича мястото, на което е посадено. Затова трябва да го помни добре,да го знае без някой да му го припомня и..да не се отделя никога от него. Нали така? Да, лоялността е най-важното качество. Дървото не бива..никога...да си помисля за друго място. не бива да изоставя позицията си, абсолютно никога. Само така ще живее достатъчно дълго, за да порасне по-високо от другите. Само така ще оцелее. Нали знаеш..Има дървета, които не харесват къде са посадени. В опити да избягат от мястото, на което се намират, защото са си харесали някое друго...те биван наранени. Но..всичко е по тяхна вина. И когато са ранени, започват да стават грозни, непотребни. Тогава..просто ги изкореняват. Махат ги от там, както са пожелали, но..ги захвърлят настрани и те вече нямат свое място, нямат право на такова. Не стават а нищо. След това просто идва друго дърво, което заема мястото им и ги замества, сякаш никога не са съществували. Това е. - Со отклони погледа си, досега втренчен в дърветата, отправяйки го към довереника си.
- Не смятате ли, че и сега разполагаме с такива дървета?
- Да, така е, така е. Така е, но..са много малко. Както казах, прекалено малко са. И затова ни трябват още. Виждаш ли..дори онези некадърници от..
- NTS.
- Да, NTS..са повече от нас. Представяш ли си? Трябва да предприемем нещо по въпроса. Несправедливо е, не си ли съгласен?
- Искате да посеем нови дървета тук, или..да откраднем някои от техните?
- Първото би било добро хрумване...но както виждаш, не е лесна работа да се подберат правилните семена. Може да отнеме месеци..дори години..И пак няма гаранция, че ще поникне нещо красиво. Второто...- последва лека зловещ смях и в очите на Кен се прочете саркастична остра хладинка, която изчезна бързо. - Защо ни са безполезните им дървета? Вярно, че повечето от тях имат това важно качество, на което държа, но...там е същата работа. Няма да е лесно да ги пречупим и накараме да са от нашата страна. Дори да успеем, кой гарантира, че ще го признаят пред себе си? Те за заблудени, много заблудени. Именно тази тяхна заблуда ги кара да се смятат за добри и да са така лоялни към предалия ги. К...Онзи..
- Лий Чун Уо?
- Същият. Главен шеф? Колко забавно, той и връзките на обувките си не може да завърже от страх, след като му оказахме натиск. И това бе нищо. Не изхабихме и капак усилие, за да сплашим, а той пък взе, че предаде отбора си..Предаде всичките си слепи дървета, които скритно и послушно изпълняват заповедите му години наред. Колко жалко...
- Тогава..Какво смятате да предприемете?
- Имам идея. Последните събития около тях са тясно свързани с убийството на президента. Суматохата около самият случай все още не се е уталожила, дори гражданите да вярват, че е естествена смърт. Все пак нашите приятели от NTS са наясно с всичко. Погрижихме се дори севернокорейските агенти да научат, нали са главните заподозрени.. Сега е интересно. И най-свястното дърво в организацията им е напълно объркано.
- Директорът?
- Да, точно той. Директор Ча...Хм, вероятно е раздвоен на две и не знае в какво да вярва. Но въпреки всичко е длъжен да подозира заведе вътрешно разследване към севернокорейските агенти. За подобен случай няма как да се разминат само с един разпит..Може би ще ги изтезават? О, умирам си да мога да го видя. Както и да е, пир всички положения те ще са много ядосани, защото...всъщност са невинни.
- Да. Цялата работа беше дело на Сет.
- Момчето доказа възможностите си. Има голям потенциал да израсне..но..нещо напоследък го спъва в това начинание. Ето защо помолих Уе-Ин да му даде почивка. Ако не е дошъл на себе си, когато се върне...ще го елиминираме.
- Смятате да го отстраним от организацията?
- Има ли проблем? Вече ти казах...Дървото трябва да е кораво, непоколебимо. Ако продължи да се колебае, то няма място при нас...и на този свят. Такива неща се пречупват лесно. И също толкова лесно изчезват...Но сега няма да се занимавам с него. Да се върнем на въпроса. Скоро между Юга и Севера ще избухне война. Вече може да се предвиди. Отношенията между двете страни стават все по-обтегнати и дори най-малкото нещо може да премине границата, да е върха след всичко това, което ще причинят на севернокорейските агенти в NTS. NTS също ще бъде засегната от цялата работа. Краят й е вижда, наистина близо е. Сега, нещото което ме дразни е, че на този етап, който ще стане критичен за тях, са все още доста и ни превъзхождат по численост. Говорим за корейското присъствие. Мисълта ми е, че щом всички се правят на толкова предани към народите си, нека им покажем реалността. Да, как ли свършват слепи и заблудени дървета, като тях? С куршум в черепа? А може би с два..или пък повече?
- Какъв е планът ви за действие?
- Първо. Ще започнем с едва жертва. Няма да е красиво, ако елиминираме повече, в ялата кървава баня никой няма да се открои, а оцелелите няма да схванат целта. Второ. Трябва да си изберем изкушаваща жертва. Не ръководител, вероятно от някой от отделите, но..трябва да е тази, от която ще извлечем най-много полза. Трябва да е някой, който в последно време ни се пречка повече от другите. Някой по..непослушен? И трето. Ще открадна прекрасната спонтанна идея на Сет. И този път ще изглежда като дело на севера. Колко са техните севернокорейски агенти?
- Четирима са. Ким Сън Хуа, Уон Джи Хо, Айа Рин ...и главатарят им - Канг Чул Хьон.
- Много добре. Ще изпратим четирима довереници. Мисията ще се пази в тайна. Особено от някои досадни персони като..Mr.N
- Ясно. Мога ли да дам предложение за жертвата?
- Да, разбира се. Разбира се, че можеш.
- Името му е Шинджи Такизава. По народност е японец, но почти не е виждал родината си, също така сам е решил да я напусне. Дори отрича да е бил там, в досието му пише, че е роден и отраснал в Корея.
- Дърво, което бяга от мястото на което е посадено...
- Работи в отдел Обучение на полевите агенти и досега не е разочаровал NTS. Но..В последно време се цепи от колектива и поема самостоятелни мисии на своя глава, за които не информира никого.
- Дърво, което не притежава най-важното качество, освен това е и проблемно..като плевел.
- Стана ми любопитно какво толкова може да свърши сам с неговия странен подход и затова го разследвах. Оказа се, че търси една от древните тайни книги.
- Какво? Този плевел..знае къде е скрита една от четирите книги? Това ли искаш да ми кажеш?
- Да. Знае къде се намира и използва това, за да я намери педи нас.
- Ти..Защо ми казваш чак сега?
- Информацията ми се потвърди едва тази сутрин, трябваше да съм сигурен, преди да я поднеса на вас.
- Не мога да повярвам. Този нищо и никакъв плевел е решил, че може да отбележи втора точка за нищожното си отборче. Скъпият директор Ча също притежава една от книгите. Всички наем за това, нали? Но нима..са на път да намерят още една?
- Затова предлагам именно него. Той би бил перфектната жертва. Освен това изглежда има слабо място.
- Ахилесова пета?
- Очевидно има нещо между него и момичето, което притежава древната книга. Често ходи у тях и почти не се разделя с нея.
- Наистина ли? Тоест този..
- Шинджи.
- Ши..както и да е..се е влюбил в девойката, която използвал да се добере до книгата?
- Точно така. Ето ви и снимки. - довереникът подаде един плик на Кен и той ги заразглежда. Една съвършена, могъща и многозначителна усмивка се из изписа върху лицето му и миг -късно той потупа компанията си по рамото.
- Браво, знаеш как да не ме разочароваш никога. Не го приемай като комплимент,не го казах а да се възгордееш. И така, решено е! Този..Ши..какъвто е, ще им отнемем него. А, какъв хубав ден. Красиво.
- Решили ли сте вече..кои хора ще изпратите?
- Да видим..Трябва да са четирима. Ал Ми Ръ, Хун Че Гуан, Жан Ре-Джун и ..
- Къ Де-Ру?
- Не, този път ще минат без него. Вече има достатъчно работа, а и в момента е в Китай. Трябва ни някой като него..пресметлив, хитър, тих..Да, чудесно. Ван Ричи е свободен, нали?
- Той ли? На него ли се спряхме? Помислете пак..
- Защо? Защо не той? Чувал съм какви красиви дела е сътворявал при подобни специални поръчки, а и младите ще се учат от него. Какво? Него харесваш ли?
- Не е това..Знаете, че е човек на Парк Уе-Ин и неговата реакция...
- Неговата реакция какво? Mr.N изпълнява и моите заповеди. По аналогичен път неговите хора са и мои - не е ли така? Какво? Смяташ, че Ричи ще е против? Не мисля така. А колкото до Mr.N - неговото мнение не може да ми повлияе.
- Да, прав сте.
- Решено е. Нашият отбор ще изпълни мисия си..съвсем скоро. - решен да не споменава дата и подобни подробности, Со-Уон се зае да уведоми избраниците а новата им задача.
- Уведоми ги лично и дискретно щом узнаеш координатите на този Такизава. - добави той на довереника си и тръгна към сградата на Червената азалия, развеселено тананикайки си любима песен.
Върнете се в началото Go down
 
Околието
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern adventure RPG :: Роулплей терен :: Сеул (Южна Корея) :: Червената азалия-
Идете на: