JuSt LeT U DrEaM
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
АРХИВ
РОУЛПЛЕЙ ЛИСТ
Гласувайте за форума:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП RealTop.net
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 120, на Пон Ное 05, 2012 8:15 pm
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   
CalendarCalendar

Share | 
 

 Report to the dance, dance, dancefloor...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Луци

avatar


ПисанеЗаглавие: Report to the dance, dance, dancefloor...   Чет Фев 02, 2012 2:53 pm

Annyonghaseyo, ядохте ли вече? ^_^

Съжалявам за заглавието - опитах с всички сили да не се изложа още с първата си "статия", но не зная дали ще се получи - просто не се сдържах. Песента на BoA звучеше достатъчно силно в ушите и главата ми за да ме "вдъхнови" да използвам фразата от текста й като заглавие на моя "дебют". Искрено се надявам, че не се сърдите докато четете това (и благодаря, между другото, ако наистина го четете *бурен неловък смях*).
Много исках да обърна внимание на "животът" във всички краища на форум... извинете, света, само че, прекарвайки деня си в подробно "околосветско" пътешествие, установих, че всъщност най-интересните (от учтивост не казвам "единствените") случки се развиват на Корейския полуостров. Там определено знаят как да НЕ скучаят, въпреки постоянното си self-оплакване* от "мудното си и рутинно ежедневие". Всъщност, говорейки от своята позиция, бих казал, че, в сравнение с моето, вашето ежедневие, прекрасни мои деца, е всичко друго, но не и "рутинно". Е, дотук с опитите ми да привлека вниманието върху себе си, така или иначе тази... кхъм, статия, не се отнася за мен (и слава Богу *още бурен неловък смях*).
Нека се върнем на животът по света. Ани'! На животът на Корейския полуостров. ^__^
За жалост, останалия "свят" не изглежда особено пренаселен и, лично аз, не забелязах друг действащ индивид, освен един доста любопитен магьосник, щурмуващ ресторантите на Чикаго. Но, шшт - това все пак е тайна! (Нее, не това, че е любопитен и че ходи по ресторанти, а онова за "магьосника"... Както и да е, вие си знаете.) О... за малко да забравя и за притеснено-срамежливия начин, по който една изключително млада членка на една изключително стряскаща организация се чудеше как да предложи компанията си на друг член на въпросната организация, наслаждаващ се на спокойствието в библиотеката, без да му се натрапи, но... все още нищо не се е случило а пък аз, обикновеният коментатор, няма как да зная бъдещото развитие на нещата. *вдига рамене и продължава нататък*
Определено не зная как да коментирам случилото се в румънския замък, далеч от всички организации, полуострови и... да, не зная как. *дълга пауза*
За разлика от пасивността, лъхаща от Новия свят, определено мога да изпиша доста повече неща относно жителите на Страната на изгряващото слънце... О, пардон, това май беше Япония. Така де, КАК да не се обърка човек, имайки предвид колко прекрасни, слънчеви, горещи *хихихи* и *всякакви други определения, описващи слънцето* са именно обитателите на Сеул. И, Господи, какви хормони кипят там! Бих признал, че дори аз не останах безразличен към всички тези запознанства и погледи и...
Да започнем от начало! *понеже коментатора е, освен всичко друго, наистина, наистина любопитна клюкарка. дори се оприличава малко на онези крещящи аджуми по пазарите*
Кое бе първото, което чуха ушите ми! Общо взето, почувствах се като в шпионски филм - от вратата за краката. Да не би да се оказва, че шефа, БАШ шефа на една истинска анти-терористична организация *не знаех, че мога да изговарям толкова дълги думи* съвсем умишлено не работи ЗА въпросната анти-терористична организация? И следващия по "ранг" шеф (на когото аз лично симпатизирам много повече, но шшт!) се опитва да изкопчи нещо доста важно от него, което така и не стана много ясно от полу-завършения им диалог? о.О Това наистина звучи като в шпионски филм. "Нека всичко се оплете здравата още в първия епизод!" *thumbs up!*
Веднага след това обаче, сцената, която "хвана окото ми", се разиграваше на далеч по-малко професионално място. А именно - на автобусна спирка. О, не, всъщност бе в самия автобус. Е, сцената не бе особено "хващаща окото", имайки предвид, че гледката на спящ мъж в градски транспорт върху женско рамо надали би ви направила особено впечатление (лично на мен впечатление ми направи самия мъж, но както и да е ^^). Нещото, което ме накара да наблюдавам с любопитство двамата коренно различни (но така сладки) индивида, бе "развитието" на историята. И тъй като аз, в ролята си на пълноправен коментатор, зная всичко за всички (да, включително и мислите им, но не е нужно да гледате така стреснато, вашите няма как да прочета), случката ми се стори доста по-забавна, отколкото би се сторила на обикновен наблюдател. Всъщност, дори обикновеният наблюдател би забелязал това, което аз вече знаех. А именно - че привлекателният японец (мда, от абсолютно същата анти-терористична организация) прави всичко възможно за да избаламоса милата девойка, чието рамо бе използвал за "почивката" си. Намеренията му все още не са ми достатъчно ясни, но по всички личи, че действа на своя глава *важен професорски тон*. Нека се върнем обаче на ключовата дума, описваща въпросната девойка - наивна. Да, за Бога, това момиче! Мила ми госпожице Ким, самият аз бях силно изумен от мащаба на вашата наивност. Слава Богу, че господин Такизава не се причислява към хората, "оцветени в синьо" в този форум и няма особено лоши намерения към самата вас (или поне, силно се надявам, все пак съм страничен наблюдател). Но, моля ви - да пуснете... не, поканите един напълно непознат, спящ пред чужд вход и (според вас) "изгонен" мъж в чисто новия си дом... та това е нечувано! Разбирам лекото объркване в плановете на агента, имайки предвид наистина безпричинно милите й действия. Естествено, не обвинявам и самата Чои за собственото й объркване в мисловния процес, взимайки неподлежащия на спор чар на японеца. Не знам за вас, но аз определено ИСКАМ да видя какво ще се случи по-нататък, тъй като тези двамата ми оставиха куп въпроси, на които си искам отговорите *цупи се като малко дете*!
Е, нека не пропускаме и останалите запознанства, на които станах свидетел, при които определено се случваха повече неща, от колкото си представях, че могат.
От всички хора, разхождайки се/размишлявайки/бидейки сами по красивите улици/сгради/градини на Сеул, два сладурски индивида привлякоха вниманието ми. Е, може би не съвсем със самата си поява, но, за сметка на това, последвалите им действия наистина ми станаха любопитни. И да, говоря за младичкия наследник, решил да прекара малко от свободното си време в парка, насаме с мислите си. Но не за дълго *муаха/зъл смях*... Защото по точно същото време една също толкова младичка (или поне привидно) девойка явно бе решила съвсем случайно да пресече пътя си с този на момъка. И, разбира се, както в почти всяка драма/роман/филм/т.н., героите и тук като че имат някаква особено заплетена и недоизяснена връзка помежду си, с която - ти да видиш! - дори самите те не са особено запознати. Нататък развитието си го знаете, предполагам? Е, аз, като пълноправен клюкар... така де, коментатор, знам туй-онуй относно разните връзки между... ами, между всички, но нямам ни най-малко намерение да ви ги разкривам *плези се* (че тогава кой изобщо ще си прави труда да чете нещо, ако ви кажа всичко? Мне, ще ви оставя да се чудите, понеже съм чел книги по психология и май така се правеше когато... *отново не може да спре да дърдори, затова микрофона му бива заглушен*). Е, няма да ви товаря с още очевидни факти около срещата на Младия благородник с гумихо... пардон - девойката *^^*, които, може би, вече сте прочели в някое и друго РП, така че продължавам...
С нещо наистина интригуващо. Или не толкова. Или по-добре вие си решете. Става дума за факта, че в Сеул дори посетителите на болницата успяват да не скучаят. И това ако не е сценарий на поредния шантав романтичен... *прочиства гърло* кхъм, не исках да кажа това. Имах предвид... източен. Мда, "източен" филм. Разбира се, че това щях да кажа, каква ти романтика *гласът му изтънява като лъже -.-*. И тук ставаме свидетели на необикновеното ежедневие на един друг наследник, само че от женски пол. Временно пребиваващ... в болницата. Е, не и за дълго, както се очертава. Това момиче е или наистина решително, или наистина не знае какво иска. Ха - бих й казал "браво" заради смелостта, която прояви, бягайки от болницата въпреки властния си баща или пък гвардията лекари... но пък все още не разбирам защо й трябваше да тормози горките невинни мъже и, в частност, единия от боксьорите, който бе направил грешката да се намеси в момента на "лудост" на девойката. Е, в такъв случай бих казал, че сам си си виновен, Сам Юн-Джил! Месиш се - получаваш откачена богаташка като подарък. Това да ти е за урок. И, ако не искаш да се случва пак, би трябвало да не се навърташ около болницата, тъй като, според мои източници, те пак я завлякоха там... По-добре си стойте в бара с твоя хьонг и после, по живо-по здраво се приберете.
О! Като споменахме за барове... *преглъща тежко, сещайки се за разни други хормони или каквото са там, бушуващи в едно друго заведение* Мхмм, предполагам, че няма как да сте пропуснали пленително очарователната "среща" между две наистина гореш... ъм, млади същества в бар "The flair" (бързо си запишете името, току-виж сте мернали някой нов красавец) *прочиства гърло и се опомня*. Та така... дами и господа... Аз... Аз нямам готов коментар *млъква рязко*. Вие, мили деца *обръща се към Те Ки-Джон и Чол Ма-Ки *хехее направих ги известни**, сте едни огромни очарователни и сладурски и миловидни и невинно прекрасни същества. Точка. *спира с изблиците на любов към азиатски момчета*
*отваря много голяма скоба* Сещайки се за това, просто не мога, НЕ мога да не спомена и други две имена, спечелили огромната ми симпатия и пеперуди в стомаха и всякакви подобни (въпреки че и за тях нямам никакъв коментар освен очевидния)! Вие може би не знаете, тъй като нито сте всевиждащи коментатори като мен, нито пък сте били точно пък в тяхната къща за да видите за какво става въпрос, но аз няма как да пропусна. Лий Кей. Джо Рен-Им. Край на коментара. *затваря много голямата скоба*
И, хм, може би ще е интересно да приключа с последното за деня (но не и по важност) събитие, на което станах свидетел. *смята че няма нужда да описва абсолютно всяко движение на абсолютно всеки герои, по абсолютно всяко време, пък и смята, че "статията" е станала достатъчно дълга и вероятно отегчителна*
Гимназия "Ришин"! Това така известно и труднодостъпно скъпоплатено училище, дълбоко в горите на планината Гангуон... *говори като гласът в началото на първи епизод на BOF* Мда, затворено отдавна, за жалост, но нека продължа. Представете си. Една сравнително новичка и определено привлекателна музикална група (дори аз ги слушам *възторг*), заедно със своята мениджърка решават да прекарат една малка почивка именно в това училище високо в планината... Престанете да си представяте филм на ужасите в изоставено училище и ме слушайте! *рофл*
Та така... тези седем момчета, заедно с въпросната си мениджърка решават да отпразнуват втората си годишнина като сплотена група на едно сладурско парти в тесен кръг, почивайки си от всичкия градски стрес. И сега си представете как всички те получават по едно писмо в черен плик, в което... ами, общо взето, някой открито ги обвинява... в нещо. Мда, сега можете да започнете да си представяте филм на ужасите. Дори самия аз не бих могъл да кажа какво по-точно се е случило, нито какво ще се случи, но... ех, много е интересно! Дори на едно такова отдалечено място не бих могъл да се оплача от "рутинни" случки и безинтересни моменти... И пак - не знам за вас, но аз очаквам развитието на доста събития, намерили началото си тук.
Пък и... това далеч не е всичко, нали? *започва да шепне* Между нас да си остане, но аз забелязах някои наистина интересни индивиди, които изглежда притежават огромен потенциал да ни помогнат да станем свидетели на нещо още по-"пикантно" и любопитно... Вярвайте ми, все пак аз знам всичко! (; Вие... не чухте ли за новото издателство, което отвори врати? Кххх чинча... ?
*отново се разсея от нещо* Ах,като казах "пикантно"... Аз отивам да хапна малко рамен. ^^
Радвайте се на свободата си преди да съм се върнал, деца!*провиква се докато си тръгва*Annyong!
Върнете се в началото Go down
 
Report to the dance, dance, dancefloor...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Кайро!!!

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern adventure RPG :: Форумна основа :: Шепотът на Луцифер-
Идете на: