JuSt LeT U DrEaM
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
АРХИВ
РОУЛПЛЕЙ ЛИСТ
Гласувайте за форума:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП RealTop.net
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 120, на Пон Ное 05, 2012 8:15 pm
Септември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
CalendarCalendar

Share | 
 

 По улиците на Сеул

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ин Стефани
The Mistress
The Mistress
avatar

Местожителство : Чикаго
Scorpio Dog

ПисанеЗаглавие: По улиците на Сеул   Чет Ное 03, 2011 6:40 pm




Върнете се в началото Go down
http://elemental-witches.forums.lu
Сонг Ши Юн
Човек
Човек
avatar

Местожителство : Сеул, Южна Корея

ПисанеЗаглавие: Re: По улиците на Сеул   Нед Фев 12, 2012 12:45 am

Беше така различно... Наистина ли нещо се бе променило или само в нейните очи бе така? Дали... самата тя не се бе променила?
Да, това звучеше като възможно най-правдоподобния вариант. Всичко - улиците, по които бе вървяла почти всеки ден, местата, на които бе ходила и дори тези, на които само й се искаше да отиде... дори въздухът. Дори той бе различен. По някаква причина всичко онова, което бе приемала за даденост или просто обект, минаващ пред погледа й, сега сякаш изпъкваше с какви ли не странни и невиждани черти. Не знаеше дали това бе хубаво или пък, напротив - знак, че може би нещо в нея вече далеч не е същото. Но, каквото и да бе, я караше да гледа на всичко малко по-различно от преди.
А може би, най-вероятно, причината бе точно там. До нея. Така ясна и осезаема, но, в същото време - прекалено хубава за да бъде реалност... Но пък, засега, си бе достатъчно реална и тя смяташе да й се наслади доколкото бе възможно.
Въпросната причина в момента крачеше точно до Ши-Юн, гледайки по така познатия начин - не издаващ емоция, сякаш винаги нащрек, но, въпреки това, необяснимо покровителствен, щом погледът му попаднеше върху нея. За какво ли си мислеше? Може би за факта, че за пръв път бе някъде навън с любовницата си. Не у дома, не в леглото... не срещнали се поради някаква злощастна причина... просто навън. Почти като... нормална двойка. Не, той надали възприемаше нещата така. Но това не бе от значение, щом не тя, ами именно той бе инициатора на това. И сякаш... бе съвсем малко стреснат. Йонг-Дже, самият Ли Йонг-Дже като че ли се притесняваше от нещо, което правеше за пръв път от... предполагаше, от доста време. А може би тя си въобразяваше. Възможно бе да го е направил само за да я утеши, за да отвлече вниманието й... Но дори това... Дори това бе достатъчно различно и мило от негова страна за да накара Ши-Юн да върви спокойно и дори да се усмихва от време-на време.
Може би наистина той бе причината всичко наоколо да бъде така различно и ново. Макар и познато.
Тя се доближи до него и внимателно подпъхна ръката си под неговата, докато накрая не я бе почти прегърнала и с двете си длани. За малко... искаше да почувства какво е да се разхождаш по улиците под ръка с човека, когото... С човека, с когото искаш. Какво е този някой да повдигне лакътя си към теб, приканвайки те да се задържиш за него. Бе толкова... спокойно. Чувстваше се спокойна. Без значение защо го бе направил, тя му бе благодарна. Наистина не искаше да се замисля в какво състояние би изпаднала, ако той не се бе върнал навреме... Какво облекчение бе Йонг-Дже, разхождащ се до нея днес, сякаш това бе единствената им грижа на света. Да, нямаше да се случи нищо лошо, ако за момент си представеше, че е така, нали?
- О... - Ши-Юн най-сетне продума, спирайки погледа си на едно наистина необичайно за нея, но така познато място.
Беше най-обикновен щанд за рибни рулца, спрял леко накриво по и без това наклонената улица. О... наистина, откога не бе спирала до подобно нещо? Сигурно бе минавала сто пъти оттук, но... защо чак сега му обръщаше внимание? Изведнъж някакво необяснимо голямо желание да си вземе поне едно се зароди в съзнанието й. Тя погледна към Йонг-Дже, който учудено наблюдаваше реакцията й, и се усмихна... окуражаващо, може би?
- Хм... Искаш ли? - тя кимна към килнатия щанд и се усмихна малко по-широко, виждайки реакцията му. Преди да дочака отговора му обаче, тя се откъсна от ръката му и тръгна към въпросното място. Въпросът й бе по-скоро реторичен, отколкото наистина да го питаше дали иска рибно руло, купено от улицата... Сякаш не бе ясна реакцията на някой като него при въпрос като този.
Миг по-късно Ши-Юн се върна, държейки две топли клечки с рулца, от които се вдигаше пара. Подавайки му едното, тя вече отхапваше от своето, усмихвайки се сякаш на себе си.
- Наистина отдавна не съм яла от това... - тя говореше, гледайки съсредоточено към рибното руло в ръката си. - Помня, че когато бях много малка, с майка ми минавахме през тези щандове, след като ме вземеше от детската градина, и винаги ми купуваше. Сигурно бяха единственото, което ядох тогава.
Смехът й при последното изречение посърна за секунда, причина за което отново се явяваха онези мисли. Ако нещата не се бяха стекли по този начин... Може би, някой ден... Тя също щеше да може да купува рибни рулца от улични щандове на... Не. Точно в този момент не трябваше да мисли за това. Та това беше момента, в който нямаха грижи, нали? Да, нямаше да се остави на депресията или на нещо такова...
Наистина, за какво ли си мислеше той в момента?
- Е, - тя отново се усмихна, опитвайки да прогони всички онези мисли и да остави само тези, които й напомняха, че трябва да се наслаждава на този момент. - Вкусно е, нали?
Продължавайки да се усмихва, досущ като някое малко дете, радващо се на обяда си, Ши-Юн довърши храната и се зае с това да хвърля някой друг поглед на Йонг-Дже. Който, от своя страна, също поглеждаше към нея крадешком, дъвчейки сякаш любопитно своето все още неизядено руло.
- Йонг-Дже... - думите на девойката прозвучаха, сякаш се готвеше да предизвика някого или пък да зададе някой наистина важен и личен въпрос. - Ти...
Усмивката обаче отново зае мястото си на лицето й, наред с миловидния тон.
- Какво ти се прави?
Да, погледът на Ли Йонг-Дже ясно показваше, че явно не бе свикнал на подобни въпроси, изискващи описание на личните предпочитания или желания. Така де, разбира се, че го бе питала и преди... много неща. Само че надали му се бе случвало да излезе някъде с нея и тя да пожелае да научи как би искал да прекара деня си. Защото, ако трябваше да е честна, тя нямаше абсолютно никакво желание да предявява претенции към днешния ден. Това, че бяха заедно й бе толкова достатъчно. Чувството наистина бе различно.
Пък и, в крайна сметка, той бе поканил нея. Защо пък той да не предявеше малко претенции?
Върнете се в началото Go down
Ли Йонг Дже
Човек
Човек
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: По улиците на Сеул   Нед Фев 12, 2012 2:26 pm

Беше наистина неловко.. А това от своя страна наистина нелепо. Как....? Как някой, като Йонг-Дже можеше да се чувства по подобен необясним начин? Та той...Та той изобщо нямаше право на лични чувства или предпочитания към каквото и да било. Защото единственото му право бе това да съществува, за да изпълнява нечии заповеди. Но сега....Сега реално чувстваше.. Чувстваше себе си, чувстваше Нейното присъствие, чувстваше всяко заобикалящо го нещо. И това колкото го изненадваше....толкова го и плашеше. Да, плашеше го. И ако някой можеше да разчупи това негово така присъщо и непоклатимо хладнокръвие, то вероятно щеше да види в неговото лице едно малко и уплашено малко дете, опитващо да се пребори...с какво ли не. Всичко това обаче, бе нещо нормално..Не чувствата, не забранените чувства, ами страхът, който предупреждаваше, че съдбата не предвещаваше нищо цветно и красиво за този наемен убиец. Не. И той знаеше това. Знаеше, че Те никога нямаше да бъдат, като нормалните двойки, наясно бе с това. И може точно този тъжен факт, точно това негово жалко състояние...въпреки страха, го караха още по-силно да иска да опита. Да иска поне за малко да разбере и опознае чувството..Какво ли би било наистина, ако Той можеше да направи някого щастлив? Какво би било, ако бе напълно обикновен човек, но..все пак можещ да предложи поне сигурност и топлина на онзи, на кого държи най-много? Имаше този шанс. Дори за малко. Дори само Тук и Сега... Това за него бе като дар от Бога, макар нещо така далечно и нереално в неговите очи.
И през цялото това време, тъмнокосият мъж опитваше да се подготви за един точно определен предстоящ въпрос, но.. той вече бе зададен и времето му бе изтекло. Наистина..Какво ли се предполагаше, че трябва да иска Той..точно сега? Не знаеше. Дори това не знаеше. Може би защото..Може би защото Тя му бе предостатъчна и дори нея не заслужаваше в този миг. Но бе благодарен. Изключая всички обстоятелства,, изключая дори неговата собствена съдба, от която колкото ида искаше, бе невъзможно да избяга... Все пак е благодарен, че я намери.. Неговата Ши-Юн. Тя дори успя да изтрие болезненото минало от душата му макар и замествайки го с друг отровен трън в гърдите му... Но..Тогава защо? Защо въпреки всичко, Йонг-Дже отново потърси отговора в Миналото...?
- Следвай ме. - промълви той до ухото й, след което обви едната си ръка, около кръста й и двамата тръгнаха някъде надолу по уличката, която тук се разширяваше.
Стигайки до малко по-оживеното местенце, където по цялата алея имаше разпръснати различни сергии за каквото се сетиш, Йонг-Дже придърпа девойката до тази с многото и различни видове ушички. Пускайки я за миг, той придоби замислен и дори леко комичен вид, сетне придърпа едни заешки ушички и ги постави върху главицата на Ши-Юн. Ха, изглежда беше улучил, тя наистина доста приличаше на едно малко и сладко зайче. Разбира се, зайчетата също бяха и доста игриви, но очарователно невинно наивни създания. Последните невероятно неприсъщи мисли някак избиха наемника на лек смях, което сякаш бе накарало "заешката" му компания да ахне и да му го върне тъпкано.
- Какво? На мишка ли ти приличам?? - изненадано попита той, виждайки мишите си уши в огледалцето до голямото изложение. Нацупеното зайче му се оплези, след което последва неколкократна смяна на уши, от която го заболя главата.
- Какво е това? Има ли животно, което си сменя толкова често ушите? Колко нелепо.. - оплака се той, а тя само го ръгна с котешките уши, поставяйки му други...наподобяващи нещо средно между пантера и тигър.
- Добре, добре..Достатъчно, тези ми харесват. - побърза да изкоментира тъмнокоското, след което се разплати на усмихнатата до уши продавачка и побърза да измисли своето отмъщение. Съглеждайки внезапно близкия лунапарк, мъжът се подсмихна и хващайки Ши-Юн за ръка я задърпа към най-близката гондола. Веднъж бе споменала, че й призлява от подобни атракции, но пък едва ли щеше да умре. Следи известно време в опити да го разубеждава, Ши и Йонг се намериха един до друг, а крясъците на госпожица Зайче сякаш не спираха, а дори се увеличаваха при поредния наклон. Той пък от своя страна не можеше да спре да се кикоти, като дете, видяло дядо си по детско бельо с Мики Маус.
***
- О, стига. Прекалено детско е... - завъртя очи той, докато Ши на свой ред се бе съвзела от предишната атракция и вече бързаше да помъкне странния си любовник към...въртележките с кончета. Стига де, въртележки?! Това наистина бе твърде жестоко отмъщение, не е ли така? Е, в крайна сметка него кой ли го питаше... Нали след секунди се бе намерил върху едно...конче..докато Заешката му компания бе зад него, пляскайки радостно с ръчички, като новородено пеленаче и в състоящо време привличайки твърде много внимание към себе си. Хах, но бе наистина забавно...От колко време Ли Йонг Дже не бе чувствал нуждата да се разхожда по улиците с кашон на главата..? Точно в този момент наистина му се искаше да има под ръка поне найлонова торбичка, или огромна маска. Мда, трябваше да си купят маски.
***
- Ела насам...Чакай, обърни се. - заръча й той и бързо крадешком се придвижи до щанда с маските. Бързо си избра най-страшната..Може би беше някакво извънземно от "Междузвездни войни", след което тихо се появи зад Зайчето си и успя да го стресне.
- Какво е това..О, изкара ми ангелите?! Сигурен ли си, че не си си ударил главата някъде?? - попита го тя, сякаш наистина не вярваше, че Йонг-Дже имаше подобна страна. Не че той самия си вярваше, че тя някога ще се върне...тази му страна.
Да, той реално имаше подобна страна...преди време...Много време.. Наистина бе и по-различен. Заради нея... Онази жена, Ри Ким Йонг.
Тя бе до него от както се помнеше..той. Двамата, ръка за ръка, като деца..почти неразделни...и подкрепящи се във всяко едно дори глупаво начинание. И да, всичко което ставаше днес...сякаш бе част от миналото. За някой, като Йонг-Дже, който знаеше това..беше тъжно. Наистина тъжно. Преди всички тези години, педи съдбата му да го превърне в това което е... Тя бе жива. И нещо повече. Той споделяше живота си с нея. Двамата вървяха по същите улици, правеха същите неща, отново държейки се за ръце, сякаш вече сключили клетва за вярност и сякаш сигурни, че ще са завинаги заедно..под синьото небе. Но не. Обстоятелствата коренно се промениха, когато тя умря по негова вина. заради него...Ким-Йонг си отиде. А тогава, в началото на този така труден за него период..В началото на присъединяването му към Червената азалия...Единствено тя бе крепящата го мисъл. Но.. Но когато бе убила, всичко в него рухна. Светът му...за един кратък миг. Сякаш бе опустошително цунами след което не остава нищо...Нищо. Да, това изтри всеки лъч надежда, изпразни сърцето му, направи го хладнокръвен убиец с безизразно лице и без капка съчувствие или каквото и да било към настоящите си жертви. Вероятно всичко това бе целта на инициаторите. Да го направят истинска машина за убиване, точно както вероятно са планирали много, много преди да го запознаят със съдбата му. Бяха го наблюдавали и планирали всичко това с години. И вероятно се бяха забавлявали, виждайки колко щастлив живот щяха да разрушат... И ето пак.. Отново всичко се повтаряше. Дали..Дали отново някой щеше да умре, заради него? Дали по негова вина, заради неговата жажда за малко свобода и малко въздух...заради този негов егоизъм..щеше да има нова жертва? Този път вината за рухването на света му, щеше да ничия друга, освен неговата собствена. Защото можеше да я отблъсне..Все още не беше твърде късно да я остави, за да може да продължи да живее живота си. Но другата при това далеч по-силна страна от него, непрекъснато му повярваше, че всъщност е късно и че ако Тази жена..Ако Сонг Ши-Юн станеше жертва на егоизма му, то тогава щеше просто да я последва..Да, ако щяха да умрат, ако наистина това им бе предопределено...то щяха да го направят заедно. Да, заедно...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: По улиците на Сеул   

Върнете се в началото Go down
 
По улиците на Сеул
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern adventure RPG :: Роулплей терен :: Сеул (Южна Корея)-
Идете на: